Бог наказва този който обича

Мисленето на хората, загубили любовта и вярата,става повърхностно и ограничено. Те упорито не искат да видят причината, а започват да пищят и да се бранят, когато изпитат последиците на гърба си. Понякога едно невинно на пръв поглед действие може да донесе болест. Човек си плаща за удоволствието но не обича да си плаща за болката. Потърсете причината и следствието ще изчезне. Вижте си действията и симптомите ще затихнат. Ние сме господари на мислите и чуватвата и следователно ние отговаряме за нашето здраве. Връщайки се назад в спомените си, с болестите които някога са ме съпътствали, съпоставяйки ги с действията които съм извършила или мислите които са ме ръководели, разбирам точното указание на всяка една болест, на всяко едно събитие.

 

,,Весело сърце е като цяр благотворно а отпаднал дух кости суши“  /притчи 17:22/

,,Не другарувай с гневлив и не се събирай с припрян човек, за да не привикнеш на неговите пътища и да не си мавлечеш примка на душата си“ / притчи 22:24:25/

Песимист или оптимист

Всички знаят, че трябва да сме оптимисти, но при едни се получава при други не. Всички знаят, че песимизмът преминава в депресия. Всички знаят, че песимизмът поражда огромно количество болести. Човек, внезапно загубил целта и смисълът на живота си, може да умре без видими причини.

Оптимистът може да оцелее и в най гибелната ситуация. Огромно количество факти свидетелстват за това. Защо тогава хората не искат да станат оптимисти? Изводът е прост – защото не могат.