Да бъдеш на почивка

Да си отделим време през годината за почивка е много полезно. Ние сме свободни, правим с нашето време каквото искаме,без да бързаме. Можеш да си стоиш в къщи, да отидеш на екскурзия, или да си лежиш в леглото и да гледаш слънцето през прозореца. Можем да си прекарваме времето спокойно, да слушаме музика или да гледаме филм. Някак си сме доволни, и в момента  не искаме нищо от живота. Най-накрая,ще имаме достатъчно време да четем книги,да гледаме филми, да правим нещо което сме планирали в продължение на седмици, но не сме имали време, защото всичкото време е отивало за работата или семейството. Когато пък пътуваме се вглеждаме в нови земи,култури,хора, изживяваме нещата с всичките си сетива. Усещаме се живи. Товарите на мрачните дни са си отишли, светът е жив, и ние осъзнаваме колко е хубаво. Чувстваме се само СЕГА. Слушаш птиците, наслаждаваш се на чистия въздух. И двете, минало и бъдеще са далеч от нас, само настоящето е тук. Чудейки се, как да съхраним това състояние по-дълго и след почивката, изниква ключът към това състояние, към този малък период от време, което е останало от нашата почивка. Ключът се намира в момента, в качеството на начина ни на живот чрез настоящия  момент. Когато не мислим, се радваме на момента. Ние сме единствените жертви на нашия ум, не можем да избягаме докато се идентифицираме с ума. Свободата остава мечта и едва ли е заместител на сивите делници. Лятото идва отново, и в продължение на няколко дни, вкусваме свободата която предлага. Тогава целия цикъл започва отначало…

Потвърждения

Потвържденията са важни елементи от творческата визуализация. Потвърждението е положително изявление, в подкрепа на това,че нещата вече са факт. Потвържденията могат да се правят наум,на глас или в писмен вид. Десетина минути повторения са в състояние да изместят насаждани с години мисловни модели. Ето няколко важни неща ,които да помните за потвържденията:

1. Винаги изразявайте потвърженията си в сегашно време, а не в бъдеще. Важно е да гледате на желаното като на вече осъществено.

2. Винаги изказвайте потвържденията си по най-положителния възможен начин. Извадете на преден план онова, което искате , а не онова , което не искате. Например,,аз не съм болен“ е глупаво, по скоро да се казва,,аз съм здрав, чувствам се все по-добре и все по-добре.“

3. Колкото по-късо и просто са формулирани потвърженията,толкова по-голям ефект ще имат. Едно потвърждение трябва да бъде ясно и да внушава силно чувство. Колкото по-силно е чувството,толкова по-силно въздействие ще има върху съзнанието ви. В многословието се губи силата и енергията.

4. Винаги избирайте потвърждения, които ви се струват най-подходящи за вас. Онова което е подходящо за един, не винаги е подходящо за друг.

5. Винаги помнете, че създавате нещо ново и различно. Ако променяте нещо, вече утвърдено, то ще се наложи да преодолеете нечия съпротива,което ще породи конфликти или борба. Приемете даденостите,но дайте да се разбере,че сте готови да създадете онова ,което желаете и което ще ви направи щастливи.

6. Направете всичко възможно да породите у себе си увереност,че потвържденията ви са плод на реалната действителност. Забравете съмненията и колебанията и насочете цялата си умствена и емоционална енергия към потвържденията. Вие притежавате властта да творите реалността.

Потвържденията са най-резултатни и вдъхновяващи, когато ги свързвате с някакъв духовен източник. Споменаването на Бог, Богиня, вселената, висша сила или дух, Майката Земя, небесната любов или какъвто символ вие си изберете, зарежда с духовна енергия вашите потвърждения и е признание за универсалния източник на всички неща.

Много е важно да се отпуснете

Пълното отпускане е от изключително голямо значение. Щом тялото и съзнанието са разтоварени,мозъчната дейност се забавя значително. Това дълбоко забавено състояние на организма се нарича “ алфа ниво“, а будното,ангажирано състояние- “ бета ниво“. Алфа нивото е много здравословно състояние на съзнанието поради неговото релаксиращо въздействие върху мозъка и тялото. Научавайки се да се отпускате цялостно, осъществявяате сериозни преобразувания в живота си. Ако вече сте си изработили свой начин за цялостно отпускане или за потопяване в спокоен размисъл и медитация, използвайте си него. Ако ли пък не,може да пробвате да дишате дълбоко,като отпускате постепенно всичките си мускули и броите от десет до едно. Ще установите колко здравословна и благоприятна за емоционалното,физическото и умственото ви здраве ще се окаже релаксацията.

Законът за излъчване и привличане

Това е принципът,според който каквото излъчите във вселената,това ще се върне към вас. На практика това означава,че винаги чривличаме онова, за което мислим най-много, в което най-силно вярваме, на което най-много се надяваме и очакваме или си представяме най-живо.

Когато сме отрицателно настроени или изплашени, когато сме несигурни или тревожни, често пъти  привличаме тъкмо това, което ни плаши- случка, неприятност или хора, които се стараем да избегнем. Ако нагласата ни е положителна, положителни са и отношението и очакванията ни. Мислим предимно за радостта, щастието и удоволствието, че съществуваме. Така неизбежно привличаме хора, ситуации и събития, които потвърждават нашите положителни очаквания. Ето как, съзнателно представяйки си онова, което желаем, вървим към неговото осъществяване.

Ошо за духовното търсене

Как може човек да разбере, че духовното търсене, в което той е включен, не е пътуване на егото, а е едно истинско религиозно търсене? Ако не знаеш, ако си объркан, тогава знай със сигурност, че това е пътуване на егото. Ако не си объркан, ако добре знаеш, че това е автентично, ако изобщо отсъства объркването, тогава то е автентично. И не е въпрос за това, да заблудиш някой друг. Въпросът е да заблудиш или не самия себе си. Ако си объркан, ако се съмняваш, това е пътуване на егото, защото когато има автентично търсене, съмнението отсъства. Идва вярата.

Ошо

Духовност или лукс?

Можем ли да осъзнаем безсмислието на крайностите като много лишения или охолен живот? Трябва ли да съществува избор межди материалното и духовното? Може би,ако приемем и двете ще станем цялостни. Май е трудно за разбиране. Като видиш някой духовен човек, веднага искаш да разбереш , дали е беден или не. Трябва да бъде беден, да живее бедно ,да не се дохранва. Защо? Защо трябва да бъде беден и защо трябва да не се дохранва? Защо едното трябва да е избрано за сметка на другото? И как духовността е против лукса? Защо трябва да си оскъдно облечен и гладен,за да станеш духовен? Нима трябва да те съжаляват? Ако едно дърво е недохранено, то няма да даде плодове, дори няма да има листа! Едно цъфнало дърво носи радост, то е лукс! В действителност, духовността е лукс. Духовния човек знае,как да се отпусне и знае, как да се наслаждава и знае,как да предизвиква щастие,където и да отиде. По какъв начин бедността е свързана с духовността? Ние сме тези които избираме крайностите. Ставаме жертва на една от крайностите-и после страдаме от това. Трябва да има равновесие. Духовното и лукса не си противоречат. Те са движения на една и съща енергия. Животът тече между едното и другото. Когато хората намерят равновесие,тогава ще намерят покой.

Щастието е , да харесваш себе си,такъв какъвто си!

Имате всичко, което трябва ,за да сте щастливи, точно сега! Не е нужно да променяте нищо. Просто трябва да се види това, което вече съществува.

Какво открих за себе си?                                                                                               Когато човек иска щастие, иска да промени живота си,но всичко е една фантазия. През цялото време си въобразяваме за идеалната работа,дома,колата,дрехи,пътувания,мебели,телевизор,идеалния партньор и разбира се -тялото. Ако имаме тези идеални неща, тази перфектна фантазия,ще се радваме ,нали? Не! Можем да вярваме,че може да се сбъдне, но реалността никога няма да съвпадне с фантазията. Изхвърлих някой неща от дома си,други ми откраднаха, трети подарих. Непотребните вещи научават на много. Когато се държиш за неща,това е някакъв страх, страха за твоята сигурност. И когато се освободиш от ненужните неща, научаваш,че страховете ти са били неоснователни. Можем да се справяме добре и без тази фалшива сигурност и да живеем живота си без много излишни неща.   Научих,че човек може да живее и на по- малко пространство/празните стаи не те правят щастлив/. Научих, че работата която ти носи по-големи доходи ,но не ти е по сърце и те съсипва психически, може да те разболее, но можеш и да си тръгнеш. Научих,че не било толкова страшно,колкото си мислих и че това са патерици за стрес,страх,скука и други подобни. Научих,че фантазията не винаги работи, и аз не винаги стигам до там, че дори и да се доближа ,няма да съм  щастлива. Научих,че по протежение на пътя, аз не се нуждая от стария си багаж, и че всичко което е необходимо за щастието,вече е у мен.

Можете да се стремите към щастието във външните неща, всички които харесвате: къща,работа,кола,храна,пътуване,пазаруване. Но те няма да ви направят щастливи,поне не за дълго, и когато те не ви дават щастие, тогава искате повече,и вашето щастие винаги е обект на тези външни неща и хора.Щастието е вътре в теб,не са необходими фантазии.

 

Сами ли си създаваме врагове?

Когато сме отворени към себе си, всичко, което е отрицателно изчезва. Но то пък, кое е отрицателно? На нещо пак сме сложили етикет! Страхът създава отрицателното. Когато се страхуваме, предприемаме предпазни мерки. Чувстваш,че трябва да се защитиш, а най-добрият начин да се защитиш, е да си агресивен, да нападаш. И така, когато се защитаваш ,ставаш нападателен. Страхът създава врага, врагът създава защитата, а след това защитата предизвиква нападението. Когато се страхуваш, ти си против всички. Може да си против приятелите си,роднините,против семейството си,съпруга си…а може двамата с него да сте в отбор и заедно да сте против някого. Когато си затворен, на теб ти изглежда, че цялото съществуване е враждебно. А как може съществуването да е против теб,когато ти си част от него? Затова трябва да сме отворени към себе си, да сме осъзнати. Защото когато си осъзнат, ти си, но ти не си егото. Егото има нужда да се защитава, да създава конфликти, ситуации и напрежение. Единственото нещо, което разпилява енергията ни, е тази съпротива, която ние наричаме ЕГО.

Да се научим да не съдим хората

Нека се научим да не съдим хората. Всички ние имаме склонност да правим това и аз не правя изключение. Но, съдийки ние с нищо не помагаме, освен да вредим – на себе си и на хората. Първо, ние не знаем историята на всички и не знаем какво преживяват в момента, явно имаме неоправдани очаквания спрямо тях. Просто е по-добре да помагам, отколкото да правя разценка. Когато се чувстваме раздразнени или ядосани на някого, съответно започваме да го съдим, коментираме … абе клюкарстваме си. След като се опитаме да направим това е добре да поемем дълбоко дъх и да зададем няколко въпроса:

Защо съдя този човек в момента?

Какви очаквания имам аз за него?

Мога ли да се постави на неговото място, в неговите обувки?

Какво може да преживява той в момента?

Да, ние разбираме това, горе написаното, но всеки път, при такава ситуация, изпитваме сърбеж вътре в себе си да правим оценки и да коментираме хората. Бъдете добри. Знаете, че има причина хората да са такива, какви са са. Постарайте се да поддържате любовта в сърцето си. Правете комплименти. Нека в разговорите ни се обсъждат техните силни страни, а не слабостите им. Важно е да бъдем добри с хората около нас, нека да оставим след себе си стряхата на доброто отношение, състраданието, отзивчивоста и любовта. ❤ ❤ ❤

Скъпоценното настояще

Има само един момент който съществува… и този момент е сега. Бъдещето е мистерия. Животът ,,Тук и сега“ е единственото място, където трябва да бъдем. Мъдро е да се учим от миналото, но не е разумно да живеем там. Разумно е да се мисли за бъдещето и да се подготвяме за него, но пък е глупаво да губим себе си в наистина неизвестоното, като пропускаме най-ценното- животът ни в настоящия момент. Настоящето е това което е. То е ценно, дори и да не знаем защо, то е просто това, което е трябвало да бъде. Когато приемем настоящето и му се наслаждаваме, разбираме, че тук ,сега сме добре и щастливи. Болката е просто разликата между това което е и това което  искаме да бъде. Когато се чувстваме виновни за нещо в миналото, или сме нетърпеливи  над неизвестното бъдеще, ние не сме в настоящето. Настоящият момент е единствената реалност в която  сме щастливи завинаги. И това е ценно. Дори да не разбираме защо, това няма значение.