Вие сте уникални

1. Вие сте уникални. Нито един човек на света не притежава вашите мисли, идеи и начини на действие. Повечето хора се смятат за посредствени, но ВИЕ не правете тази грешка. Не само признайте своята уникалност, но и я показвайте и доказвайте чрез постъпките и мислите си. Радвайте се на живота, бъдете щастливи такива, каквито сте. Отнасяйте се към себе си с достойнството, което заслужавате и ще извлечете огромна полза.

2. Вие можете да направите всичко, което поискате. Понякога забравяме, че животът предлага множество възможности и варианти и прекалено често просто потъваме в рутинното ежедневие, забравяйки за това, което може да бъде постигнато, ако впрегнем ума си и го накараме да работи.
Така че, какво не можете да направите, ако впрегнете ума си на работа? Във вашия мозък като в добър компютър вече са написани обширни програми, които проиграват всички варианти. Аз ги наричам нашите холографски възможности. Едничката възможност пред доматеното семе е да стане домат. Розата може да стане само роза. Тяхното предназначение, тяхната съдба е заключена в тази единствена действителност, но вие притежавате неограничен потенциал. Каквото и семе да си изберете да бъдете, то се съдържа вътре във вас.

3. Вие притежавате безгранична сила. Вие владеете сила, която е на ваше разположение във всеки един миг от живота ви. Става дума за способността да изберете собствения си начин на мислене. Никой не може да ви казва как и за какво да мислите. Вие, и само вие, определяте как да използвате тази си сила. Можете да създадете, изградите или стабилизирате, която и да е област от вашия живот.

За какъвто се мислите, такъв ще станете
Плахите мисли правят човека плах.
Уверените мисли правят човека уверен.
Неуверените – слабохарактерен.
Решителните – силен.
Целенасочените – целеустремен.
Неосъществимите – непрактичен.
Безнадеждните – безпомощен.
Самосъжалителните – окаян.
Възторжените – енергичен.
Нежните – любвеобилен.
Успешните мисли правят човека успял.

ВИЕ носите отговорност за самооценката си, за представата за себе си и ВИЕ сте отговорни за създаването и поддържането й. Ценете се постоянно. Визуализирайте, посявайте и утвърждавайте положителни качества за вас самите.

Обичайте себе си

Любовта към самия себе си е много важна, но не онази, егоистичната, която казва: „Аз съм най-добър от всички“, а подхранваното от вас чувство, че „се харесвате такъв, какъвто сте“ – осъзнаването на факта, че не е нужно да се преструвате на нещо, което не сте. Иронията е в това, че в момента, когато се приемете такъв, какъвто сте, вие можете с лекота да се промените и да станете различен. Докато не започнете да се харесвате, ще ви е трудно да се промените, защото единствено приемането на абсолютно всичките ви положителни и отрицателни черти ви позволява да продължите напред. Снемете напрежението. Просто бъдете самите себе си, а не някой друг. Само ако се приемете такъв, какъвто сте, вие ще можете да изследвате и някои от другите си „аз“, които искате да бъдете.

Самоувереност

Бъдете самоуверени. Вдъхнете си твърдата убеденост, че вие можете и искате да успеете. Ако сте имали нещастно детство, загърбете го, вие сте тук и сега и бъдещето ви очаква. Претърпявали сте неуспехи, какво от това? Единственото, което има значение сега, са настоящите ви мисли и това, което правите с тях. Когато самооценката ви стане по-стабилна и уверена, ще можете с лекота да намирате изход от всяка житейска ситуация и променяйки се сами, ще видите как се променя и всичко около вас. И така, всичко е във ваши ръце.

Лесно е да ти пука, трудно е да направиш нещо!

Не трябва дълго да оставаме в състояние на стрес. Страхът от бъдещето, съжалението за миналото, обидата към близките, към самите себе си, към съдбата и света – постепенно започва да руши тялото и съдбата ни. Обидата е неумението да намерим изход и нежелание да се справим. Както се казва – лесно е да ти пука, трудно е да се направи нещо! Енергията на конфликта не трябва да се превръща в раздразнение, а в действие. Ако в даден момент не можем да повлияем на ситуацията, това не означава, че тя ще остане вечно непроменена. Всеки проблем се решава. Ако днес не можем да победим тактически, трябва да победим стратегически. На първо място трябва да се разбере, че всичко случващо се е закономерно. 

Научете се да обичате

Научете се да обичате. Истинско щастие е когато обичаш ти, а не когато теб те обичат. Научете се не само да подарявате вниманието си, но и да изисквате внимание към себе си. Внимание, грижи и ласки може да се изискват. Но за да получиш, първо трябва да дадеш. А да се купува топлота и ласки с външни грижи не е най-добрия начин. Чувството на радост и щастие трябва да е редом с болката, с чувството, че си победен, че си изгубил. Тогава няма да се опираме на инстинктите, а на любовта. Може би вече е време да се научим на това?

Как да запазим равновесието и баланса

Публикувам цитат от книгата ,, Изумрудените скрижали на Тот атланта“ , защото нещо вътрешно ме подтикна да го споделя с повече хора.

,, Когато се научиш да поддържаш твоето собственно равновесие, трябва да се свържеш с баланса на Земята. Тогава ще съществуваш, докато съществува Земята, променяйки формата си само когато Земята също променя своята, без да вкусваш смъртта, ще си едно с тази планета и ще запазваш формата си, докато всичко умира. Слушай , о, човеко, докато ти давам тайната, така че и ти да не вкусиш промяната.

Всеки ден да лежиш по един час с глава, насочена на мястото на положителен полюс /север/. Един час на ден, трябва да лежиш с глава, насочена към отрицателен полюс /юг/. Докато главата ти е разположена на север, дръж съзнанието си от гърдите до главата. А когато главата ти е разположена на юг, дръж мислите си от гърдите до краката. Поддържайте се в равновесие веднъж на седем дни и твоето равновесие ще запази цялата си сила. Да, ако си стар, тялото ти ще се освежи и ще се сдобиеш с младежка сила. Това е тайната на Господрите , чрез която възпират пръстите на Смъртта. Чуй моите думи и следвай пътя. Поддържай равновесие и продължавай да жвееш живота си. “

 

Живот след смъртта

Всички хора оцеляват след физическата смърт, независимо от техните убеждения. В момента на смъртта ние взимаме нашето съзнание с всичките преживявания, нашия характер и етерното ни тяло/духа/ ,което е дубликат на земното. Няма такова нещо като небесен рай нито ад, а просто различни сфери – от най-ниските вибрации до най-високите. Като за разлика от земята ,тези с по-ниските вибрации не могат да се смесват с тези с по-високите вибрации. След физическата смърт отиваме в областта, която съответства на вибрациите, които сме натрупали през живота си на земята. Просто казано ,колкото са по високи вибрациите които имаме, отиваме в по-високи сфери. Ада е бил измислен от хора , за да манипулират сърцата и умовете на ,,нехайните“. В по-ниските сфери е по-тъмно и по-неприятно, но не е  и за винаги.Там се помага на душите да учат уроците на доброта и безкористност. След като се освободите от тялото и влезете  в задгробния живот, вие ще изпитате чувство на огромна лекота/ описват го като сваляне на тежък водолазен костюм/. Състоянието на съзнанието в момента на смъртта също е от решаващо значение. Някои се срещат с любими хора, които са дошли да ги посрещнат, други са в безсъзнание, за да отидат на специално място за почивка. Тези ,които са били болни от известно време, може да се наложи да бъдат подпомогнати да променят представата за себе си и с умовете си да създадат здравословно етерно тяло. Съществуват и ,,болници“ с тази цел. Тук не ви е нужна храна и не се нуждаете от сън. Групите на душите се събират отново. Преминаваме през преглед на всички наши мисли, думи, дела и това какъв ефект са имали върху другите. Имате възможност да продължите духовната си работа, като помагате на по-слабо информираните и души на по-ниско ниво. Егоизмът е едно от най -големите престъпления срещу духовността и е силно кармичен. Злоупотребата с власт и тормоза над други, носят кармата след себе си. Жестокостта/ умствена или физическа, срещу хора или животни/ е силно кармична и неоправдана. Тези, които постоянно са злоупотребявали и тормозели други, ще трябва да се изправят пред жертвите си и да помолят за прошка, за да бъдат допуснати да направят някакъв напредък. ,,Каквото посееш – това ще пожънеш“- закона за причината и следствието – е признат универсален закон, с който няма да се разминете. В края на краищата вие сами носите отговорност за всичките си действия и бездействия по време на вашето земно съществуване. Тези от вас, които са несправедливо измамени, оклеветени, тормозени – правосъдие ще бъде осъществено…не във вашия свят, но със сигурност ще има. Вселенските закони действат независимо дали сте наясно с тях. Никой не е дошъл на този свят с мечтата да живее без болка, страдание, проблеми. Колкото по- разнообразен опит и грешки – толкова повече поуки, себереализация и достигане на по-високи нива.

Уча се

Уча се. Уча се да обичам и да запазвам любовта при преминаването през поредния етап от живота си. Своят потресаващ , неповторим, възхитителен живот, който Господ ми е подарил. Уча се във всеки човек, когото срещам на пътя си , да виждам частица от Господ, уча се да разбирам и приемам всички действия на хората и ударите на съдбата като средство за получаване и запазване на тази любов в душата си. Да, аз още не съм достигнала  достатъчно високо ниво на любов в душата си, аз още съм едно глупаво, невъзпитано дете, но се мъча да я задържа, да чувствам това, заради което трябва да живеем и съществуваме. Минавам през всички изпитания едно след друго, душата ми страда и се мъчи, но се издига над съзнанието, откъсва се от човешките блага, учи се да цени истинската любов. Боли ме, но аз съм щастлива. С тази любов съм се родила, с тази любов живея, с тази любов ще бъда във вечността. Аз съм частица от Божественото чудо и се подчинявам на Неговите закони и съществувам по тях. В душата ми няма агресия, съпротивление, няма съжаление, пълна съм с наивност, с очакване на чудо и беззащитност. Това е изумтелно чувство – да знаеш, че те води Господ, че винаги е до теб, че те обича и чака … Това е нещо невероятно – да виждаш как се променя животът ти, когато въпреки всичко намираш верния път, когато преодоляваш всички съблазни на тялото и на съзнанието си, без да бягаш от миналото и без да си препрян за бъдещето си, когато цениш настоящето си и си доволен от хляба си. Това е …

 

Мисля си, че човек, който се отнася неправилно към себе си , няма да вярва в себе си, в силите и способностите, няма сам да се уважава и обича. Оттук изкачат и комплексите, и желанието да потискаш другите. Типичното поведение на жертвата, което е присъщо на много хора. Най-главното е постоянно да си напомняме, че ние в същността си сме Божествени, че ни е дадено всичко необходимо, всички таланти и способности. Съмнението в себе си е все едно да не вярваш в Бог, да се съмняваш в Неговата воля. Укрепне ли у нас разбирането, че всъщността си сме Божествени, ще си отиде и робската нагласа и комплексите и неувереността в себе си, и препятствията по пътя си ще възприемаме просто като ситуации, които ни помагат да се развиваме. Ще дойдат любовта и уважението към себе си и оттам  и към другите. Ще предадем правилната посока и на децата си. И те ще могат успешно да вървят по пътя на живота и да се реализират. Нали?

За да вземеш, трябва да дадеш

Всички знаем, че може да се измолва от Бог и Той ще изпълни молбите ни. Свикнали сме да получаваме, без да даваме. Молим за пари, за късмет, за здраве, за семейство ,за деца. После покучаваме всичко това и се радваме. Но нали трябва да даваме повече, отколкото получаваме. На Бог не Му трябват парите ни, здравето ни и благополучието ни – трябва Му нашата любов и най-вече благодарност. А нас често не ни бива да обичаме, да благодарим и да жертваме. Става ни тъпо когато губим полученото или когато молитвите ни се окажат безплодни. Който иска да получава, брз да дава, неминуемо ще загуби. За да получим, трябва преди това нещо да изгубим или да дарим. Прост житейски закон.

 

Сергей Лазарев

„Експериментът с бонбона“

Експериментът с бонбона или принципът на отложеното удоволствие. Може би сте гледали в Интернет клипчето, което е направо и смешно и тъжно. В края на шейсетте,  американски учен  започнал експеримент. Завеждали четиригодишни деца в една стая, сядали на столче, а на масата пред тях слагали чинийка с бонбон. Условието било следното : ако се сдържиш петнайсет минути, ще ти дадат втори бонбон, ако ли пък не- няма да има втори. Камерата показва мъките на децата, които гледат бонбона, и усилията им да преодолеят влечението. Повечето от тях започват да отчупват по малко и в каря на краищата изяждат бонбона. Но все пак някои успяват да се въздържат и като че ли експериментът приключва. Но всъщност не е. След трийсет години , психологът проучил биографиите им. Резултатите им били поразителни. Децата , които успели да се преборят с изкушението, в последствие заели важни социални постове. Достигнали големи успехи в бизнеса, политиката и изкуството. Онези , които не могли да се въздържат, станали миячи на чинии, общи работници и други подобни.

Та така, този инат , този хъс, това отказване от изкушението, е подсказка за бъдещи успехи. Поради прекомерната си привързаност към инстинктите, другите остават зависими от всякакви ситуации.

Защо в света съществуват хиляди диети, а хората изобретяват все нови и нови?

Защото , първо това е бизнес, и второ – диетите се свеждат само до интересите на тялото и затова полза от тях-  никаква. В днешно време най-добрата диета е повече да се движиш и по-малко да ядеш. С толкова много автомобили, ескалатори, асансьори, човек върви в най-добрия случай , по половин час на ден. Затова червата и всички останали органи започват да работят зле. Фармацевтичните компании веднага се втурват да ни тровят с таблетки, обещавайки ни здраве, а трябва просто да започнем да се движим и да съкратим до минимум калоричните продукти : захар, хляб, картофи и алкохол. Колкото повече с храната даваме на организма си външна , физическа енергия, толкова по-силно се потиска тънката енергия на живота и здравето. В миналото лекували всички болести с кръвопускане и гладуване, а сега с хапчета, които външно дават положителен ефект, но разрушават бъдещето ни. Апетитът е показател за наличието на енергия, нужна за храносмилането.  Когато човек яде , без да е гладен, той трови организма си, тъй като няма достатъчно от необходимата енергия, храната не се преработва добре и частично се превръща в отрова.