Нашият свят подкрепя гнева и отмъщението. Хората почти винаги са във войни едни със други. Отмъщението е свързано с мислите за вина. Всеки ден слушаме за хора, на които е било навредено по някакъв начин – наранени, убити, осакатени, изнасилени и ограбени, и желанието да се отмъсти на извършителите. Семействата на жертвите са изпълнени с омраза и са мотивирани за отмъщението. Омразата процъфтява с изискването на наказание, съразмерно на нанесената вреда на любимите хора. И въпреки това когато, наказанието се осъществи, жертвите продължават да изпитват болка, страдание и омраза. Те се превръщат в жертви, не само на престъпника, но и от потребността да си отмъстят. Обвинението на другите за обстоятелствата на вашия живот налива масло в огъня на яростта. Поведението на този човек се е сблъскало с нещо незавършено или непризнато в живота ви.
Нека вземем примера на папа Йоан Павел ||.
Би било хубаво никога да не изпитваме гняв, както и никога да няма облаци на небето. Ако можете да приемете дори онова, което не бихте искали да е такова, и да изпращате любов там, където преди това сте пращали омраза, не е необходимо вече да имате гневни мисли. Няма да имате нужда да си го върнете. Не е слабост да се прощава, това е смел акт. След като спрете обвиненията и поемете отговорност за всичко във вътрешния си свят, гневът ще изчезне. Вие просто трябва да простите и никога да не си позволите да се държите по начин, който самите ненавиждате.
,,Онзи, който преследва отмъщението, трябва да изкопае два гроба“ древна китайска поговорка